Искаме суверенитет, достоен живот, искаме силна държава и един народ, чиято воля тежи, чийто глас се слуша в света. Това е участта на силните на тези, които сами определят съдбата си. А какво получаваме: мизерстващи и борещи се за оцеляване хора. Народ, изправен пред пропастта на анархията и бедността. Унизен и забравен народ, подхвърлен от бурите на световната политика. Ние не само сме бедни, ние сме лишени и от достойнство. Бедния не може да бъде свободен. Слабите нямат достойнство. А на нас ни липсва воля за такова, нямаме воля за величие присъща на големите нации. Ние не само сме бедни и слаби, ние сме се примирили със съдбата си.
Вече сме в границите на Европейския съюз. Целта, която ни движеше през преходното десетилетие, най-накрая е осъществена. Случиха се много неща и много малко от тях бяха с положителен знак. Промяната така или иначе е необратима. Бъдещето е пред нас. Две основни визии се конкурират за правото да направляват обществото за напред: едната бихме могли да я наре ...