ПРИКАЗКА ЗА ГОЛИТЕ ЦАРЕ, ГОЛИЯ НАРОД
И ГОЛИЯ ПАТРИОТИЗЪМ
Nemo patriam quia magna est amat sed quia sua.
Може да се каже, че всичко започнало в някакъв далечен ден преди около 1400 години, когато един баща, в земите някъде на север от Кавказ, повикал синовете си до смъртния си одър и нагледно, и логично, с наръч съчки им доказал, че ще бъдат по-силни, ако останат заедно, защото "Съединението прави силата". И те, по традиция, за добро или за лошо, като истински "добри" синове, направили точно обратното - разделили се. Яхнали дребничките си, бързи коне, развели конските опашки, плюли им на копитата и тръгнали по света - всеки в своя посока. Единият от тях, знаем кой - нашият прадядо, Аспарух - спрял племето си в ъгъла между делтата на Дунав и Понтос Евксинос. А там живеели вече едни племена, казват - едри, силни, синеоки, трудолюбиви и добродушни, които пък от своя страна заварили земите заселени от други - коренните жители на тези земи. Омешали кръвта си всички тези - воинстващи варвари ...