През зимната пауза е време за равносметка. На Коледната трапеза, отрупана с мезета и ритуалното червено вино, страшно ти се иска да бъдеш ако не оптимист, поне малко веселяк за енигмата „български футбол”. Но как да коментираш Батков, Гонзо и „Левски”  или Гигов, уж изплатил дължимите суми „до стотинка”? Иронията в тези случаи е неупотребима – все върховен резил!

И ако цялостен анализ на отборите и събитията в „А” група е твърде амбициозна задача „пред банята”, то сравнението поне между двата челни отбора може да наведе феновете до някои „весели” истини относно многострадалния роден шампионат.

Нека почнем с „водача” в таблицата – ЦСКА. Къде са победните фанфари и запалянковските извивки за „величието” на отбора, за любовта и парите? Вместо тях да докоснем оголените (не жици!) факти.

Неопровержимите доказателства  сочат: това е един от най-срамните сезони за „червените”. Защо? Най-напред понеже най-добрия евробоец на България в миналото, доказаната родна марка в Европа – ЦСКА, бе елиминиран след първите си два мача във втория предварителен кръг на Лига „Европа”. И то от  „колос” като молдовския „Зимбру”.  Както и да го въртят и сучат „властелините” и супер-феновете в клуба – позорът си е позор и то голям, „европейски”.

Но не единствен! Отпадането на „червените” за Купата на България от „дрийм тийм” като „Монтана” прибави нов пасаж в „най-славните” страници от историята на родния гранд.

Роденото от провалите безпаричие се трансформира в безхаберно перчене, серия от фокуснически маймунджулъци и лъжи на поразия от страна на клубното ръководство. За късопаметните и надъхани „ултраси” на ЦСКА да припомним спектаклите с „президента” Дейвис, панаира с провалените емисии от акции,  откровените измами с вълшебния „генерален спонсор”, който така и не се появи. Прочетете пак „Напразни усилия на любовта“ в червено” или „1001 нощ“ от добрия вълк и един дебел клоун”, за да ви стане весело поне за малко.

Бъдещето? Ами то се очерта кристално ясно и без кристално кълбо. „ЦСКА трябва да продава, за да оцелее” – призна новият „стратег” Младенов. Оттук-нататък следва разпродажба на когото поискат за колкото дадат. Виж ти, вместо фанфарите на победата зазвучават първите акорди на марша „Излъганите камилчета”!

Като финална поанта на смешната история накратко: Логично е феновете на един отбор да обичат тима си. „Любовта е сляпа!” бе казал един именит лирик. Но да обичаш Тройчо, Тодорчо и Лупчо не е комедия, а натурален садо-мазохизъм….

На другия полюс, съвсем сериозно трябва да благодарим на „Лудогорец”. Пробивът в Шампионската лига, първите точки и първата победа в този върхов евротурнир, наистина пренаписаха българската футболна история. Ала светлината не минава без сянка и триумфът без сериозни съмнения.
Те, разбира се, не са свързани с факта, че на мача с „червените” на „Армията” гостуващите фенове от Разград били по-малко от фанатичните „цесекари”!

Истинската „дебела сянка” се крие в амбициозния проект за нов стадион в този малък, китен български градец. Да, все по-малък! Разград е едно от населените места в България с най-бързо намаляващо население. При преброяването през 2011 г. жителите му са малко повече от 28 хиляди. Да строиш там свръхмодерен стадион за 30 хиляди души прилича на глупава прищявка. Или на скъпо платена мегаломания? Разградчани и жителите на околните села трябва да идват целокупно с кучетата и котките на мачове, за да позапълнят трибуните!

Или босовете се надяват, че всеки сезон ”Лудогорец” ще играе в Шампионска лига и гостуващите прочути тимове ще докарват със себе си 10-15 хиляди фена до „селце мое централно”? Както се казваше в един стар руски филм: „Извънредно съмнително!”.

Виж съмненията относно развитието на футболната академия в Разград вече отпаднаха! Много приказки чухме как спечелените милиони от първия отбор ще бъдат инвестирани в игрища, школа и бъдещи млади таланти. Само дето това 0:27 в младежката Шампионска лига показва истинското състояние на нещата. Състояние по-срамно дори от излагацията на ЦСКА срещу молдовците. Явно родните юноши отново са на заден план, изместени от прането на пари и привличането на чужди „тъмни” и „светли” легионери…

Но да не се косим прекомерно! Нямаме милионите на футболните президенти, нито десетките хиляди на играчи и тренери. Но нямаме и техните грижи!

На читателите на сайта – искрени пожелания за хубаво прекарване на празничните дни! На гореспоменатите футболни „деятели” – повече разум и по-малко лъжи през идващата година!