Представям ви втора песен от предстоящия ми албум, 'Rhytm And Poetry/РАП-кази'', изграден изцяло върху авторски стихове и разкази. ''Човекът'' е продължение на едноименното стихотворение, което можете да прочетете тук: https://otkrovenia.com/bg/stihove/chovekyt-17.

ТЕКСТ:

Куплет 1: Човекът е трошица от Вселената –

миниатюрен, жалък и нищожен,

човекът толкова елементарен е,

а животът – твърде, твърде сложен...

Човекът е прашинка незначителна,

тъй дребна и почти невидима,

човекът е безгласна буква,

мълчаща, сякаш е обидена...

Човекът е мъничка точка

в море от думи, знаци и граматики,

човекът – атомче изгубено,

далеч някъде из чуждите галактики...

Човекът е нищо и никакъв –

една песъчинка в пустинята,

човекът - парченце от пъзела,

една-едничка снежинка от зимата...

ПРИПЕВ х 2: ... Човекът е трошица от Вселената –

миниатюрен, жалък, адски слаб.

Но нали, ако ги нямаше трохите,

просто нямаше да има хляб...

Куплет 2: Човекът е от океана капка -

един от многото, един от всички,

пореден ред от изписана тетрадка,

изгубен там - сред тирета и кавички...

Човекът е като книга в библиотеката -

една от хиляди сред рафтове прашасали,

човекът е като самотна мисъл

от милиони във ума проблясвали...

Човекът е като вълна, която

се разбива шумно в някой бряг -

отива си - отнася я морето,

докато не дойде друга пак...

Човекът е една-единствена минута

от на времето неспиращия ход,

човечецът - една от милиарди

съдби в магията, наречена Живот...