Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Представям ви втора песен от предстоящия ми албум, 'Rhytm And Poetry/РАП-кази'', изграден изцяло върху авторски стихове и разкази. ''Човекът'' е продължение на едноименното стихотворение, което можете да прочетете тук: https://otkrovenia.com/bg/stihove/chovekyt-17.
ТЕКСТ:
Куплет 1: Човекът е трошица от Вселената –
миниатюрен, жалък и нищожен,
човекът толкова елементарен е,
а животът – твърде, твърде сложен...
Човекът е прашинка незначителна,
тъй дребна и почти невидима,
човекът е безгласна буква,
мълчаща, сякаш е обидена...
Човекът е мъничка точка
в море от думи, знаци и граматики,
човекът – атомче изгубено,
далеч някъде из чуждите галактики...
Човекът е нищо и никакъв –
една песъчинка в пустинята,
човекът - парченце от пъзела,
една-едничка снежинка от зимата...
ПРИПЕВ х 2: ... Човекът е трошица от Вселената –
миниатюрен, жалък, адски слаб.
Но нали, ако ги нямаше трохите,
просто нямаше да има хляб...
Куплет 2: Човекът е от океана капка -
един от многото, един от всички,
пореден ред от изписана тетрадка,
изгубен там - сред тирета и кавички...
Човекът е като книга в библиотеката -
една от хиляди сред рафтове прашасали,
човекът е като самотна мисъл
от милиони във ума проблясвали...
Човекът е като вълна, която
се разбива шумно в някой бряг -
отива си - отнася я морето,
докато не дойде друга пак...
Човекът е една-единствена минута
от на времето неспиращия ход,
човечецът - една от милиарди
съдби в магията, наречена Живот...