26 февр. 2024 г., 19:38
КОШМАРИ. ПОРЕДНАТА ПЕСЕН В СТИЛ HORRORCORE РАП НА ОРИГИНАЛНАТА ГРУПА ДРУГИТЕ.
Музика текст и аранжимент – Другите. Тон режисьор – Васил
Николов - Теслата. Продуцент – Другите.
Записана в студио Дилема&Субдибула. 1994.
Текст:
Тик так, 2 през нощта е... кошмарен сън отново в мен витае
започвам да сънувам... намирам се някъде в кошмарната земя
уплашен тичам към безкрайността и не знаех сън ли е това
или наистина съм тук, в кошмарния свят
имам чувството че някой към мен се приближава
но нищо не виждам, все едно съм слепец...
в дворец, да в тайнствен дворец се озовах
с изгнили дъски беше покрит пода, чувам нещо но какво
е То за Бога, май някой е излязъл от своята бърлога
видях отворен ковчег – стоеше подпрян на стената
а около него факли осветяваха земята
видях го пред мен, стоеше там до ковчега, стоеше изправено
с разтворени ръце и чувах как неговия глас ме зове
бях изплашен до смърт а То седеше срещу мен
и си помислих че това ще е последния ми ден
но не... това беше сън, събудих се объркан и малко уморен
в главата ми мисълта премина – лош сън ли е това?
но не, То седеше пред мен, до мен и навсякъде
около мен... кошмар ли е това?
Припев:
Ти не си сред живите на пътя ни застана, в
сърцето ти открита е една дълбока рана.
Погрешно е да се смята че аз няма да се справя с махалото
но погрешно е да се мисли че мога, защото никога
никъде нищо не се знае, да така е
и ето аз летя в пълен мрак – от зодиак се приближавам
устремявам се към светлината, моята мечта
а махалото вече се е завъртяло на една страна
и се връща... о нямам време!
Тъмно синьо и виолетово чернотата сменят
само малки тънки черни извити ивици бледнеят
и казват: върни се при нас! - Защо? - отвръщам аз и
поглеждам към махалото... близо е, но не е късно за мен
спирам, по-скоро нещо ме хваща, виждам как
тъмно синьо и виолетово с червено се сменят
слънцето изгрява, светлината побеждава
тя огрява, великолепие настава, аз летя над
багри които се плеплитат и се сливат, преливат
и откриват пред мен, неща непонятни за мен
какви са те? - о да, ето те имат плът
Те имат форма, тела пълни с живот
красиви, те са красиви, но с черни мисли!
Децата на светлината са това, децата на
светлината, на слънцето, на зората и на Земята
но в душите им... в душите им властва мрака!
Лягам и заспивам и започвам да сънувам
и кошмари се редуват май че няма да осъмна
здрав, а с дупка в главата, в мозъка тъпако
втората половина в мене се пробужда когато аз
заспивам, а когато я повикам тя не идва и
аз страдам и се хвърлям в бездната пред мен...
отворена уста затваря се след това, потапям се в
мъгла и в нейното зловещо празненство броди
тежко, неспокойно - някакво задгробно същество
това е той, слепецът се завръща, с него
натоварено дете... детето на нощта се връща
не чакай милост, хванат ли те Те
но аз ги срещнах – кошмарът беше това
с изцъклени очи, зъл поглед ме приспа и
ме прибра при себе си и ето ме сега
на гръб ме носи някакво дете – детето на нощта!
В канали с плъхове и дим вървим, не знам
къде съм... тука или там, но аз съм сам
с двама нереални, не ... не знам.
Восъчно лице към мене се обръща и
празен поглед сив, сърцето ми обгръща!