29 июн. 2017 г., 18:59
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
Тръгвал съм поне хиляда пъти -
залези и сутрешна мъгла.
Китарата. Студените й струни.
Песните, които не изпях.
Песни неродени, но жестоки,
песни за море и тишина.
Кой съм аз? Въпросът ме болеше.
Стрък коприва, трънче във пета.
Облаче ле бяло.
Ангелът продаваше билети -
вход за рай пред Терминал 1.
И редяха се несбъднати поети
с куфари с наднормено тегло.
Дяволът преливаше с ракия
стари гробове и нови магистрали -
там, където всички още незаминали
двупосочно от живота си да бягат.
Облаче ле бяло.
Тръгват си децата във редички.
Как мирише - сигурно на младост.
И гората моя все така е хубава,
облачето - все така ле бяло.
Тръгвам след децата остарели -
да надничам с тях във чуждите дворове,
да будувам с тях под чуждите звезди,
да заспивам с мили чужди хора.
Облаче ле бяло.
Тръгвал съм поне хиляда пъти -
залези и сутрешна мъгла.
Китарата. Студените й струни,
песните, които не изпях.
Облаче ле бяло.