Бе малка гъсеничка, сива на цвят,
най-скромна от всички в гората бе тя.
Дървото ѝ родно бе нейният свят
с най-вкусните, свежи листа.
И може би точно, защото мълчеше,
със никой не влизаше никога в спор,
а само по клоните бавно пълзеше
под синия, но тъй далечен простор,
на нея се смееха не само птиците,
а даже и мравките, забързани вечно.
Надсмиваха ѝ се дори и мушиците,
че всяко листо е за нея далечно...
Бе малка гъсеничка, сива на цвят,
най-скромна от всички в гората бе тя.
Дървото ѝ родно бе нейният свят
с най-вкусните, свежи листа.
Но ето... веднъж се унесе във сън...
И имаше чувството, че спи векове...
Усещаше само, че нейде отвън
изтичат порой, порой часове.
Събуди се слаба, учудена, лека,
с усещането, че е станало чудо...
Тогава съгледа в небето пътека
и без да му мисли... излетя пеперуда...
Бе малка гъсеничка, сива на цвят,
най-скромна от всички в гората бе тя.
Дървото ѝ родно бе нейният свят
с най-вкусните, свежи листа.
Идеята ми беше да направя мелодия, по която да може да се пее текстът, да стане като детска песничка. По-натам при техническа възможност може да я завърша, засега мога да правя само прости записи, но по-натам, надявам се да успея :)
