Уморени очи

музика и текст - Павел Серафимов

Във безсънна нощ, когато времето мълчи

слабо светят в мрака пресъхнали очи.

Делата си претеглят на житейските везни,

какво са взели – дали и добри ли са били.

Като облаци бели в небето, бавно годините летят.

Като късен сняг през ранна пролет, дните се топят.

Животът минава бързо пред тях като на филм почти.

Като падащи звезди в нощта умират техните мечти.

Уморени очи, догаряща свещ мъждука в мрака,

бавно гасне тя.

Уморени очи, милост от никого не чакат,

умират в самота.

Разлистват стари албуми с болка и очакват там

да намерят причина за гордост или срам.

Зад тях далеч остават детството и младостта,

а пред тях е неизбежна само вечността.

Като облаци бели в небето, бавно годините летят.

Като късен сняг през ранна пролет, дните се топят.

Животът минава бързо пред тях като на филм почти.

Като падащи звезди в нощта умират техните мечти.

Уморени очи, догаряща свещ мъждука в мрака,

бавно гасне тя.

Уморени очи, милост от никого не чакат,

умират в самота.