И нищо, че се обичаме.

И нищо, че аз съм хубава.

(Любовта, казваш,

че ми приличала.)

А, ти,

ти си толкова млад –

като въздишка си.

(Как искам да я докосна,

без да почувствам грях.)

И нищо, че всеки ден ми даваш

и вода, и въздух,

земя и пламък.

В нищо и никакъв

стих те обличам,

(а ти ме давиш в любов).

Клокоча и стена.

Усмихваш ме –

казваш, че така ти заключвам

боязните -

стаените.

Казваш, че искаш само мен,

че без мен

очите ти ще са празни,

а ръцете ти ще ме сричат.

Клокоча и стена.

Замълчи, ти казах,

всеки ден плача от щастие,

колко свещички запалих –

благодарих на съдбата.

Не ми давай бъдеще.

Искам само днешния ден.

Искам само всяка минута

да спира нежно до мен.

Последен порив си ми,

да знаеш.

Последен шанс.

Клокоча и стена.

След тебе е

само вятър...