Понякога сме като птиците -

разперваме крехки, човешки крила

и нека ни съдят умниците,

че сме уловили мига...

Понякога и като рибите -

разбиваме с тяло пенливи вълни,

живеем в коралови рифове,

сред перли и морски звезди.

Понякога тръгваме някъде

и питат ни хората: "Ей, накъде?" -

а ние с усмивка отвръщаме:

"Сърцето ми там ме зове!"

Понякога като децата -

усмихнати, ведри и с чисти сърца,

разбиваме със вик тишината,

щом сбъднеме своя мечта.

Понякога сме просто себе си

и може би - някак си и ни боли,

затуй, че сме само забързани хора

със прости човешки съдби...