Текст, музика и изпълнение: Геновева Цандева

ТЯ И ТОЙ

Тя пристъпи. Слънцето изтля.

Във косите си заплете вятър.

От очите ú морето се изля,

а под стъпките ú – прах от злато.

Залудува змийската снага,

в пазвата ú портокали греят.

Тя така му завъртя ума,

че светът се свършваше без нея.

Песента ú плисна светлина.

Онемя нощта изпепелена.

Той без дъх остана на брега,

а морето стана до колене.

Тя постла вълна от бял сатен,

а завивка бризът им изплете.

Още пази оня миг свещен

как със нея стана мъж момчето.

 Тя не го напуска и в съня

се завръща при морето бяло,

на ръце със златната жена,

той се моли да не го забравя.