24 окт. 2021 г., 22:00
"Is There Anybody Out There?" (един контрапункт)
© Хари Марков Все права защищены
Свързани произведения
Къде ме водиш ти, пътеко сред тревите?
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло, ...
И зеленееш под нозете в студ и зной.
Дали човекът там, на крайчеца ти скрит е?
И знае ли, че още вярвам в него той?
В червено храстче там, отляво запламтяло, ...
502
2
8
Когато и зелената пътека
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...
е перпендикулярна на небето,
изкачвайки я в себе си, човекът
очаква нещо в него да засвети.
Възторгът ог пътуването свършва ...
677
8
14
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ей ме, на. Аз и моите думички...
Благодаря, за вдъхновението! -
Много провокативна снимка с особен подтекст, подсилен от известната песен на Пинк Флойд или превърнал се в контрапункт - всеки сам ще си отговори, Хари. Моят отговор е сонетът, който написах и ще бъде публикуван като свързано произведение.
Благодаря за отправеното предизвикателство!😍 -
Има ли някой там и какво правиш, когато(и ако) излезеш от собствената си глава? Дали можеш? Голяма провокация Хари. Поздравления!
-
Никоя дестинация не е последна, винаги има следващи и възможност за избор.
-
Може би горе има асфалтов път, който е перпендикулярен на пътеката, а може и да е черен, ако ми бъде позволен каламбурът.😁 Пътеката е доста широка, не знам как и с каква цел е прокарана или се е получила. Но тревата, успоредно с хоризонта е с по-светъл цвят, също като тази от двете страни на пътеката, значи там минава също път. Или, както каза ДПП, там има завой. Не мисля, че се блъскаме в небето като стената в клипа. Не сме затворници, винаги има накъде. Нагоре е... просто въздух! 😁
-
Тази снимка бих я окачила навсякъде...
Виждам, че пътя свършва в тревите, които стопират погледа, но не ме дразни, замисли ме. Виждам безпътица... зелен коридор, с предупредителен знак: "Внимание!Опастност!", червеният храст, в ляво. И ако се "стъпчат" тревите зеленото дърво в дясно ми стои като начало, знак Д5 "Магистрала", естествено продължение на зеления път към безоблачното небе.😀
Завъртя ми се една мисъл на Николай Хайтов: "Нацията ни сега е в безпътица, но не е безпътна!".
Хареса ми много!😀 -
Летний мех! Очень круто!
-
Вероятно, пътеката отгоре просто прави завой, който е малко по-нисък от видимото поле, Безжичен
Тук леко ме дразни частта от храста долу, леко разсейва. Лично на мен другата ми харесва повече, заради нюансите на тревата, по-наситени са. -
Пътеката е наистина много странна - наоколо е есенно пожълтяло, а тя - зелена и изведнъж като че ли свършва. Някак особено, но интересно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И както обещах ще уважа вниманието ви. Като композиционен похват съм използвал спирала, която минава през обектите в сцената, но чийто център (водещата точка) противно на очакванията не е в обект, а е в небето над хоризонта където пътят свършва. От тук и заглавието, на което тази сцена трябва да отговори по начин различен от идеята заложена от Pink Floyd в "Стената" - не няма стена, нашият път трябва да ни води към някой и нещо, към светлина.
Мария, Надежда, аз не мога да постигне въздействието на вашите стихове, благодаря ви!