По прозореца ми капки дъжд,
стичат се, като сълзи отронени.
Рукнаха ненадейно, сякаш изведнъж
сивите облаци ги бяха прогонили.

Много дъждове и бури страшни,
безвъзвратно душата ми ранили,
преминаха през годините прашни
и по лицето ми оставяха своите дири...

Всяка капка е сълза пречистена,
отронена от живота ми пораснал.
Вярвам и се моля искрено,
раните,  в душата, да зарастнат...