Среща

Навярно съм била оттатък
и затова не сме се срещнали.
Но ето че с любов проплака
любопитната череша

надзъртала безкрайно дълго
от двора през оградата,
милуваща случаен пътник
с тъмнолистната си ласка,

с аромат на диво чакане,
от пролетника полудяла,
завихрил клоните й сякаш
огън е той, а не вятър,

така протягаща ръцете си
в бездънието на небето,
и всяка пролет шепнеща
мечти на цветовете си…

А те посипваха се бавно,
земята от снега им вреше.
Уханието им попи омайно
по устните ми вкус череша.

май 2009