Слънцето вече официално може да се каже, че навлезе в своя нов цикъл SC25. Групата петна на снимката е активният регион AR 2781.

Слънчевият цикъл се определя от магнитното поле на Слънцето, като на всеки 11 години северният и южният му магнитен полюс разменят местата си. Полюсите се разменят, когато магнитното поле е най-слабо, познато още като слънчев минимум. Тъй като магнитното поле на Слънцето контролира слънчевата активност - слънчеви петна, изхвърляне на коронална маса и слънчеви изригвания - астрономите могат да проследяват цикъла. По време на слънчевия минимум има минимално количество слънчеви петна. Хората са забелязали самите петна още в древността, астрономите са започнали да ги наблюдават редовно през 16 век, но едва през 1843 г. Рудолф Волф открива 11 годишен цикъл в появата им. Той успява да възстанови тази циклична последователност до средата на 18 век, до 1749 г., когато започва цикълът, на който е даден номер 1. Последният минимум ми се стори малко по дълъг и леко се притесних да не се случи като в така нареченият Минимум на Маундер. Тогава между 1645 и 1715 на Слънцето е нямало нито едно петно. Времето в Европа се влошило много. Каналите на Венеция и Амстердам замръзвали изцяло. Същото се случвало и с река Темза, явление не наблюдавано до тогава. През 1692 г. в Бостън описват условията като най-ужасната зима. Повсеместните несгоди, както и липсата на слънчевите петна продължили един човешки живот. Странното е, че това спиране на слънчевият пулс съвпада почти съвсем точно  с управлението на “Краля Слънце” Луи XIV. Когато Кралят Слънце починал петната тутакси се завърнали и времето се подобрило чувствително. Очевидно на света можело да има или Слънце в пълния си блясък, или Крал Слънце – не и двете. Та за известно време се замислих дали на хоризонта не се е появил някой нов Крал Слънце, но с появата на няколко групи петна вече съм по спокоен. Дано не съм ви отегчил с тези обяснителни бележки.