23 мая 2018 г., 08:49

По улиците на Помпей 

Фотография » Архитектура
1178 5 6

© Красимир Все права защищены

Когато се разхождаш по улиците на древно римски град имаш чувството че се разхождаш във времето и колкото по-малко са туристите около теб, толкова по-силно е това чувство. Улиците пред теб оживяват, липсата на канализация прави улиците толкова мръсни, че това принуждава градските архитекти да повдигнат пешеходни странични пътеки (така още в Коринт се появяват тротоарите), за да не газят гражданите... в мръсотията. По същата причина са изградени и пешеходните пътеки за пресичане (в ляво и напред в перспектива) - трите повдигнати малки площадки позволяват на пешеходците да стъпват от камък на камък без да стъпват в мръсотията, а от друга страна така изградената пътека за пресичане не пречи на преминаването на каруците. Дупката издълбана в бордюра отсреща в близост до пътеката е предназначена за връзване на добитъка и..робите. Такива дупки има пред всички магазини в града. Така разкават улиците...(цял екран, моля) See more

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Момчета, връщате лентата много, много назад...

    Всеки , който се интересува от фотография знае, че фотографията така е започнала, като документалистика и като така дори не се е четяла за изкуство. Тя и сега се причислява към "приложно изкуство", квалификация което мен лично ме смущава. Но нека оставим квалификациите в тази област на културолозите...

    За мен, една фотография с такова качество(във всички аспекти на жанра),, първо ме предразполага да се полюбувам на усета на автора за представяне на избраната сцена. Такова нещо не се получава с простите движения - вдигнах апарата, погледнах през визьора и щракнах.. Още по-малко вярвам, че силата на историята, която седи зад един кадър, единствено прави снимката впечатляваща..
  • Благодаря на всички, че се отбихте! Категорично не мога да се съглася с твърдението, че само публичния дом се е запазил най-добре. Историята, която Иван ни разказа е любопитна (и пикантна що се отнася запубличния дом). Веднага се сещам за големия и малкия театър, Quadroporticus-a (фоайето на големия театър, банята, която много ме впечатли, сигурно ще продължа изброяването, но след като подготвя снимките. Изплозването на урината (и от градските писоари) е било толкова широко разпространено, че Император Веспасиан решил, че държавата може да печели от това, като наложил данък. Синът му Титус се обявил против този данък с отвращение заради миризливата субстанция, но когато парите от данъка започнали да се събират Веспасиан взел в шепата си малко от тях поднесъл ги под носа на Титус и го попитал _ Миришат ли? Той казал, че не миришат, а Веспасиан го информирал - От данъка са. От тогава е оцеляла фразата, че парите не миришат. Такава е била битова химия
  • сякаш стъпих там
  • Тази снимка е много ценна. В нея можеш да видиш и повече, особено ако си представиш животът (видях как се поклащат в походка бедрата на помпеанка, как маршируват войниците, минавайки гордо след победа, как важни персони отиват някъде и как роби превиват глави и рамене... ), който е кипял и е прекъснат изведнъж, само за няколко мига...
  • Невероятно!
  • Твоите образователни беседи продължават. Благодаря! Беше ми интересно. Благодаря и за чудесното онагледяване!
Предложения
: ??:??