Снимката е правена на финала на поредния магичен концерт на финландската метъл-дива Таря Турунен в България, 17.10.2022 г. Не знам, има нещо носталгично и някак малко тъжно в цялата работа. В смисъл- човек чака любим изпълнител или група година (а понякога- и години), планира през това време, постоянно слуша тяхна музика, коментира в различни фенски форуми (често коментарите излизат от рамките на “добрия тон” ;) ) и т.н, и т.н. Най-накрая настъпва дългоочаквания момент. Влизаш в клуба/залата/стадиона, шоуто започва, забавляваш се, дивееш, пееш с цяло гърло (аз разбира се, избягвам да го правя поради ужасното ми владеене на английски език и още по-ужасния ми стържещо-фалшив глас :D ), правиш “тонове” любителски снимки (в конкретния случай- около 70, които след това чрез метода на изтриване бяха редуцирани до към 50, като след щателно и дълбоко-прецизно размишление най-представителна и достойна за публикуване ми се стори тази :) ). И накрая (след обикновено- два часа) всичко това приключва. Музикантите си тръгват, сценичните работници с дълго отработвана рутина започват да прибират оборудването, а ти до последно стоиш (с още някой и друг останал фен) в постепенно опустяващата зала... И така до следващия концерт, когато целия този цикъл се повтаря отново...

П.П. Заглавието на фотографията е в кавички, защото е заимствано от началния куплет на една чудесна песен на Шурците, “По пътя”, чиито пълен текст е:

“Рок-концертът отшумя,

залата е вече празна,

Гасне всяка светлина,

Никой тук не е останал...”