...

Ах, ти, музико моя, напъпила

върху пръстите на бездомника!

Няма думи по тебе да шият

и не могат придворни поети.

В тебе плаче езикът на бедния,

взел за жена немотията.

В теб се смее лудият от квартала

и покръства играчките дървени.

... А в сълзата му чиста узрява

само обич и прошка на тръгване...