yotovava (Валентина Йотова)
2640 22345
9 нояб. 2009 г., 08:10

Вечерна роза - 2 

Фотография
1744 0 5

© Валентина Йотова Все права защищены

Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.

Дъждът оглозга много рано ръждивия му  слънчоглед.

Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.

След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.

Прегракнали от сладост сива щурците пиха досреднощ

от лятото по халба пиво. Подхвърлиха ми лунен грош,

по хълбока планински звъннал, потънал в тъмното дере

и разпилял оттатък хълма първи есенните цветове.

Стана тихо. Като в черква припламваха едва звездици.

С боси сламени крачета шляпаха в нощта тревици,

втъкваха в косите златни от август дръзките пожари

ухание на издоено мляко, канела с прегоряла захар,

на сухото сено покоя и писъка на детелината...

...И само знаех, че съм твоя, че неизбежно иде зимата....

...Но двама бяхме. Под небето. Без помисъл за ново утре.

И беше хубаво и светло, опияняващо и чудно.                          .

Люби ме! Жадно! Ненаситно! Не спирай да изтляваш в мене.

Шумяща в тревните езици вълната приливна да стене,

талазите й да прииждат гневни, обсебващи издъно мрака,

тъй както сякаш за последно... 

                                                 И ако може – утрото да чака!

 

 

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Аз казвам - любовта е цвете
    и човек е нейното единствено семе.
  • Хубава роза и още по-хубав, разцъфнал стих!
  • "И ако може – утрото да чака!" !!!

    А по краищата е като захаросана... асоцирах с коктейл!
    Много хубави думи!
  • Хубаво! Много, много хубаво!
    Благодаря ти, Валя!
  • "...И ако може – утрото да чака!"... и да е добро!
    Харесах тази "заморена" роза!
Предложения
: ??:??