\"Сънувах сън. Със теб вървяхме, мамо,
през път, застлан със разлюляни макове.
............................................................
Пази ме, мамо! Ти ме правиш силна.
Когато след години те настигна,
с венче от макове до теб ще спра.\" Благодаря ти, Уенди!/Бианка Габровска/