Защо усмихвам се ли?
Няма нищо…-
Радвам се на птиците,кръжащи вън…
Виж как летят…
Размахали крила
прорязват синия простор-
в кипящия си порив
прегръщат този малък свят.
Да можех да съм като тях…
Да можех да летя…
Ех! – Птица ако бях,
да поря щях
безкрайната небесна шир
докрай-
без въздух гърлото ми да изсъхне,
кръвта във жилите да се смрази,
сърцето в порива си да се пръсне
на рой искрящи
огнени звезди!
И двете мънички крилца
да грейнат като факли,
запалени в езиците на слънцето.
В неистов порив моята душа
сама да блесне като слънце.
Да можех
да летя…
Rozalia L
/Един от първите ми стихове...някога,някога.. :) /
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.