И минават сезони, и години отминават ,
и изсъхват и клоните на дърветата ,
които са имали толкова пищни сенки…

…търпения се изчерпват,
…и любимата ти става нечия друга,
…ума ти не побира всичко това…
…Приятелят става враг,
А врагът – приятел,

Толкова е странен светът…

И виждаш, че всичко невъзможно, е станало възможно…

Казваше „Не бих паднал!”, а падаш,
Казваше „Не бих сбъркал!”, а си толкова объркан…

А най-странното е, че постоянно викаш:
”Свършено е с мен, умрях вече!”,
А продължаваш да живееш…“

Мевляна Джалал ал-Дин Мухаммад Руми