Боли ме,че не ти поисках прошка,
излъгах те..гореше ме така,
това бе една голяма грешка,
животът ми превърна се в сълза.
Искаше ми се виновният да беше ти,
да можех теб да обвинявам,
ала не си уви,каквото и да казвам,
прости ми много съжалявам!
Прости ми мили и не ме съди,
аз имах нужда от любов,
и тогава ти се появи,
откликна на отчаяния зов..
Звездното небе бе тъй красиво,
въздухът обгръщаше телата ни изцяло,
луната усмехваше се мълчаливо,
бяхме с теб едно красиво цяло.
Бе мой във тъмнината,
ала що ти стана призори?
Какви ли мисли имаше в главата?
Стана светло и отиде си..
Искам да ти кажа какво ми е в душата,
но гласът ми се загуби в тишината,
търсят те очите сред мъглата,
ала няма те..и ето я и нея-самотата.
Последно казвам ти любими,
знай,че в мен е любовта,
ако можеш моля те прости ми
една безсмислена лъжа...