Вдишах те и те забравих – така си отмъстих ! Обичах те, а те проклех – така аз себе си отдалечих от теб, И моята душа, от всички други прокълната, нещастна, незнаеща и слаба, в миг отхвъли себе си и теб ! Сега живея само когато си далеч, когато няма начин да ти кажа с очи – теб обичам... а пред теб никога не стига силата, че ти си много по-различен... ти си чужд. Не е било от глупост, нито слабост – било е от сърце, когато моята душа очите ти в ръце прие и след това в сърцето си ги скри...