* * *

26 дек. 2005 г., 20:22

Поэзия

600 0 0

Ще си побъбрим весело
и клюките ще споделим.
О, да неангажиращо не бъде
всичко между нас.
Но я виж колко яростно
заблъска вятърът дърветата.
Видял сълзи в очите ми,
писмо написа върху дланите на лист,
Надраска го, целувайки
разплаканите ми очи.
Не съм го молила,
но юрна се
да те намери бързо той.
Не го гони,
повикай го –
във мокрите му пръсти
скрила съм
на своята усмивка тъжния копнеж.

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения