12 янв. 2006 г., 20:50
" " "
" " "
И ако имам в този свят и аз вина,
а чуждите очи в очите ми
най-тежък грях съзират!
И ако устните ми упорито
най-страшния си вик са скрили,
а моята усмивка ми горчи!
И ако моето сърце не вярва
на ничия подадена ръка!
А със болезнена, нечута тръпка
да чувства може само твойта топлина -
за обич пак не искам никого да моля!
Събудената рана повече боли!
© Елена Бързева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Супер както винаги!!
-
Четвъртата шестица е от мен!Браво!
-
Страхотен стих!
-
Да понесеш болката понякога е трудно, но да носиш самота в душата е почти невъзможно, поне за мен е така. Благодаря за милите думи!
-
Нямаш вина, но искрено ти желая да вярваш в подадената ръка и да си готова да понесеш от обич всяка болка. Много хубав стих, Елена!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
