От болката сърцето ми ще се опълчи
и срещу теб,
и срещу целия останал свят.
Ала очите ми ще гледат пътя
и ще очакват всеки ден -
цветче от розата понесъл,
да бързаш може би към мен.
Да се усмихваш и да махаш
на спомена, останал в твоята душа.
Но не – ще трябва да те сложа
във списъка на миналото май.
И тихо да те гледам всеки път,
когато от устата се отрони
въздишка -
един отдавна забранен копнеж!
© Елена Бързева Все права защищены
Весел празник, Ели!
Усмивка!