4 янв. 2006 г., 16:12

*** 

  Поэзия
676 0 3

***

 

Чета в момента книжка тънка,

чета и плача сам в нощта,

защото скромната й плънка

е пронизана от любовта.

 

Разправя се за двама млади,

които по случайност или съдба,

събрали се, живели със наслада

и така обичали се до смъртта.

 

Прочетох я и пак я препрочитам,

книжката, изпълнена със красота,

такъв живот аз предпочитам,

да изживея със любимата жена.

© Балрог Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ето един мъж, който си ПЛАЧЕ като му стане тъжно, и не се СТЕСНЯВА да си го каже, като мен-и аз си плача!!! Браво Павка, който казва, че мъжете трябва да се държим по МЪЖКИ, да ми се обади по телефона!!! ТЕ И ЖИВОТНИТЕ ПЛАЧАТ!!! Само МЪЖЕТЕ-НЕ!!! Кои МЪЖЕ??? Иначе стиха ти е точен и ясен, разбираш си от занаята! 6 !
  • Чета в момента книжка тънка,

    чета и плача сам в нощта,

    защото скромната й плънка

    е пронизана от любовта.


    Този стих ми обрА точките...
  • И аз предпочитам такъв живот
Предложения
: ??:??