Загледана в нищото, аз гонех мечтите си...
Вървях към красивото, а стигах при себе си...
Търсех перфектното... Защо ли ми беше?!...
Живеех за нещото, а нещото в мене крещеше....
Исках да имам, а все не намирах...
Тръгвах на някъде, винаги спирах...
Гонех живота, почти го настигах...
Намирах най- ценното и с него умирах...