1 февр. 2007 г., 13:10
Звън... Представа за близост назрява - мисъл за нежност, любов, красота. Тишина... Пустият праг глухо напява беззвучна мелодия в тази грозна тъма. Безплодна илюзия измама беше внушила - капан за щастие, надежди, мечти. Тресавищна болка в мен беше се впила, търсейки радост в моите слепи очи. Чувствах се вечна, уморена да дишам, но някак претръпнала - и глуха, и няма. В главата ми забравена прашна въздишка изгниваше бавно и се превръщаше в яма. Там незабелязано беше покълнало пролетно зрънце надежда за теб. Спомена за щастие беше превърнло от залостено минало в устрем напред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация