В нощта, в която тихо си отиде,
за мен света се сгромоляса. Свърши!
В душата прокърви огромна рана.
Отчаяние надеждите прекърши.
Сега съм сам, а самотата в черно
разяжда ме, изгаря мойта плът...
Не ти се сърдя, не мога да те мразя -
дано намерила си по-добрия път!
© Валентин Кабакчиев Все права защищены