Дори забравена от неблагодарни предатели,

дори захвърлена от фалшиви приятели,

плачейки сама в тъмнината,

проклинайки света,светлината,

ти си до мен.

В тихата нощ,в шумния ден,

ти пак си до мен.

И само ти,мамо,

ще бъдеш тук когато имам нужда от теб,

и само ти и никой друг,

ще го боли както мен ме боли

и ще се радва,когато аз съм щастлива.

Ти си тази,която е прага между два свята,

творецът,в чийто ръце като глина детето израства,

жертваща от себе си толкова много,

даваща нежност и обич така всеотдайно.

И, мамо, дори поет най-способен,

не би могъл да ми каже къде да намеря

думи прекрасни,с които да ти

изкажа моята  благодарност и обич безмерна.