9 нояб. 2007 г., 09:10

* * * 

  Поэзия » Любовная
909 0 4

Преди той беше нежен с нея,

описваше я пред всички като фея,

фея на щастието, самотата и любовта,

феята, която го остави да страда сам на света!

 

Тя била жестока, наранена и отчуждена,

тя била малка фея заблудена,

смачкал и смазал я е най-добрият й приятел,

оттогава тя решила да е на живота предател!

 

Предаде себе си и всичко на света,

след време дори предаде и любовта...

Предала и него - момчето единствено,

което с любов я даряваше и за всичко й прощаваше...

 

Но за всичко, казват, има граница,

нима заслужавала прошка тази нещастница?

Ето, че сама за дълго останала тя,

сама без момчето и любовта!

 

Тогава разбрала, че тя го обича,

че името му нощем изрича,

че сбъркала с всичките си лъжи,

че загубила го завинаги и сега боли!

 

Минало време, а тя със спомена живее,

отчаяно не спира да го чака,

наведена на колене във мрака,

сама в живота, сама в любовта,

сама на земята, сама на света!!!

© Елен Ривес Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви много !!!
  • "Тогава разбрала, че тя го обича,
    че името му нощем изрича,"

    "отчаяно не спира да го чака,
    наведена на колене във мрака,
    сама в живота, сама в любовта,
    сама на земята, сама на света!!!"

    Елен, развълнува ме. Любовта е нещо силно и необяснимо ... за нея няма невъзможни неща. Ти си го казала по оригинален начин, много искрено и ангажирано... Любовта идва при всеки, защото всички я заслужаваме, макар и да грешим понякога... Вярвай в това ! Чакам още твои неща - избистрени и по-мелодични. Поздрави !

  • Така е,губиш някого и тогава разбираш стойността му.
    Поздрави!
  • Идеята ми допада;>
Предложения
: ??:??