Ръката ми по навик препрочита
дъха на сутрешно кафе,
отпива ден гореща суха скука и
вдишва парещ дим, познати гласове.
Понякога случайно се рисува
във нечии случайни смехове,
а после пак случайно…
как случайно?!...
се свива като книга в чекмедже.
© Радослава Велева Все права защищены