17 мая 2006 г., 09:51

* * * 

  Поэзия
637 0 2

Последна битка със себе ще водя,

в шепи събирам парченца от Любовта.

Кръв дланите ми обагря,

но с трепет, Любов, отново ще те съградя.

Пепелта от розите ти подарени,

в дланите ще я събера.

И с много нежност и Любов,

отново  ще ги възкреся.

Букет от рози кърваво-червени,

до моето сърце ще ги допра.

И с целувка мила, нежна,

живот ще им вдъхна за вечни времена.

И с тиха стъпка ще прекрача

нашия храм на Любовта.

Ръце ще протегна  към теб

и по име ще те призова.

И, ако в твоето сърце Любов гори,

своята  Любов, на мен я подари...

Ако трябва с живота си ще я опазя,

но ще остане за вечни времена...

Обичам те!

© Емилия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??