24 мая 2006 г., 09:26

* * * 

  Поэзия
588 0 1
     
Поех най-трудния път в живота си - пътят към себе си.
Изкачвах се по стръмни пътеки, търсеща и колебаеща се.
Разум и чувства се бореха  в мен.
В кого да се вслушам?
Път, отведи ме до вярната посока.
Земя,изчисти съмненията ми.
Вода, измий терзанията ми,
Слънце, стопли ме - студено ми е. Сама съм.
Господи, помогни ми да взема вярното решение.
Дилема - да те забравя и да спася себе си
или да съм с теб?
Искам да спася душата си...
Само тя ми остана чиста и неопетнена.
Ще я запазя... затова те напускам - завинаги.
Спасих душата си, спасих и себе си...

© Емилия Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Разум и чувства се бореха в мен.
    В кого да се вслушам?
    ...
    Господи, помогни ми да взема вярното решение.
    Поздравления за стихотворението!!!

Предложения
: ??:??