Звездице, мила, нежна
за мен ли светиш ти?
Чистата си любов, моля те,
на мен я подари.
Целувай ме със устни жадни,
обичай ме и ме люби...
И с изгрева от мен
тихичко си ти тръгни.
Опиянен от луда страст,
отварям аз очи
и търся те, но далечна
си вече ти...
И липсваш ми...
Сърцето от болката гори
и жадни устни търсят твоите,
но уви!...
Сънувах ли? Или мечта си само ти?
Звездице, мила, нежна,
защо от щастие ме ти лиши?...
© Емилия Иванова Все права защищены
Може би не е било сън
Поздрав и усмивка.