Кiara (Киара)
182 300
28 июн. 2007 г., 14:31

* * * 

  Поэзия
503 0 6
 

Стигнахме толкова далеч -
край, на който табелите изтрити  са.
Във опити обичането да заличим,
отрязахме ръцете  си.
Извадихме сърцата.
Заместихме ги  с два
крайпътни камъка.
И въпреки това
най-трудно ми е  днес
по име аз да те наричам.
Думите  устни раздират.
Очите ми във дланите ти
все още  ослепяват.
Все още искам аз
да съм онази,
която има право
в теб да се съмнява .
Ръцете ми единствено
във сънища следи оставят.
И няма повече пътеки
пълнолунени,
ресници влажни
заключени в дъха ти.
И няма погледи,
най-нежното от огъня
в живота
съхранили.
И няма обич.
Няма.
Страхът е
късно есенната пелерина
душите ни пристегнала.
Съмнението -
зимата, в която 
дори и камъните пукат се.

Изгнила праскова
с костилка празна,
покапал сок,
който някога

за някой
бил е сладък -
с това са дланите препълнени.
С това
и два камъка крайпътни.

 

© Киара Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??