4 июн. 2006 г., 16:38
* * *
Ад е всичко в мен,
но аз не представлявам ад за другите,
макар че другите вселиха в мене ада.
Объркаха живота ми, а душата ми
накараха да се съмнява във всичко.
И ослепяла, посягах с длани
в неизвестното и вярвах,
че всяко ново нещо ще е истинското -
това, което все пак ще задържа.
Но то изплъзваше се още
преди да съм затворила ръцете си,
защото за разлика от слепите,
аз нямам силата на другите им сетива.
И беззащитна губех ориентация,
а оголеното ми тяло се гърчеше
в кръговете, отредени за неверници.
Но как да вярвам, когато
се страхувам дори от пъкъла на свойте мисли...
но аз не представлявам ад за другите,
макар че другите вселиха в мене ада.
Объркаха живота ми, а душата ми
накараха да се съмнява във всичко.
И ослепяла, посягах с длани
в неизвестното и вярвах,
че всяко ново нещо ще е истинското -
това, което все пак ще задържа.
Но то изплъзваше се още
преди да съм затворила ръцете си,
защото за разлика от слепите,
аз нямам силата на другите им сетива.
И беззащитна губех ориентация,
а оголеното ми тяло се гърчеше
в кръговете, отредени за неверници.
Но как да вярвам, когато
се страхувам дори от пъкъла на свойте мисли...
© Румяна Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Руми, много е хубаво!!!
Особено началото, страхотно е!!!
Поздрави!!! -
Хареса ми!
Непрекъснато търсим себе си...докато се намерим.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много хубав стих Руми!
Сърдечен поздрав и бъди щастлива