* * *

17 мая 2004 г., 14:34

Поэзия

1518 0 1

Мъгли край мен се спускат

и нечия нежност ме кара да плача.

Аз трябва. Трябва да намеря верния изход

и самотните си стъпки дотам да довлача.

До самата врата крачките ми ще замлъкнат

и ще падна като удавник без сламка.

Не успях до изхода да се домъкна,

но не е ли и той само примамка.

Да вярвам ли, че ти ще си отвъд

да ми дадеш тази нежност неизпята.

Не, няма да се излъжа този път.

Зима ще е вече мойто лято.

Остава само споменът за нежни пръсти,

докосващи изсъхнали листа.

Кого да моля да ми прости,

че ме боли от нежността?!

Brian_ (Радо Мотърников)

2004-05-19T08:26:58+03:00

"Да вярвам ли,че ти ще си отвъд да ми дадеш тази нежност неизпята.Не,няма да се излъжа този път,душата ми отдавна е излята"Нямам много време и за бързо оформих само една промяна,защотото точно там има липса на рима в края.Иначе ми харесва и давам оценка 6.