Потънах в кошмара на вечните думи,
така не-изречени, че чак заболя.
Заровена в сметки, банкноти, алчност и суми,
заключена в стая с безцветна дъга.
Превърнете ръцете ми в два катинара!
Обърнете мечтите ми в жълти петна!
Омотайте сърцето ми в болката стара,
която мен за стопанка сама си избра!
© Александра Борисова Все права защищены