Приемам цветовете на стените без съпротива, като строгите закони и молитвите. ... от празнота!... И ставам тъй безлична, като тях. А може би и като тях неуязвима? Но ме боли неотстъпчивостта от прави линии. Безизразната маска на симетрия и гладкият покой на цветовете не могат да ме поберат!...
Прелялата в очите ми тъга ще стане песен и, полетяла на крилете й, ще я раздавам в изгреви, дъждовни мигове и пролетни ята... А после зная, приземяването няма да е лесно, но ще съм аз! - до невъзможност истинска и надживяла себе си и хладните квадрати на стените... ...с една мечта!...
"Но ме боли
неотстъпчивостта от прави линии.
Безизразната маска на симетрия
и гладкият покой на цветовете
не могат да ме поберат!..."
Прекрасно изразено!
"...приземяването няма да е лесно,
но ще съм аз! - до невъзможност истинска
и надживяла себе си
и хладните квадрати на стените...
...с една мечта!..."
Поздравления Албиция!!!
Чудесна творба!
Браво!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.