* * *

27 июл. 2007 г., 23:19

Поэзия

664 0 6

Гневно слънце над Тракия пада,
покосено от жажда в тревите
и земята превръщат във клада
черни змеьове с гладни езици...
Зла прокоба от гордите брястове
прави кръстове, ниско надвесени.
Тиха пепел - се ронят гнездата
... и мълчи овъглената песен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения