***

5 июн. 2007 г., 12:45

Поэзия

587 0 1

Всяка вечер, щом затвориш ти очи,
щом сладко засънуваш приказни места,
и луната почне тихо песен да мълви,
се ражда черна врана в нощта.

Враната до теб се доближава...
нежно те докосва със своите пера...
поглъща те... със стъклени очи
и милва те с черните крила.

Лицето ти целува и прегръща...
думи нежни тихичко мълви.
Сърцето твое в обич тя обгръща...
в синхрон със него и нейното тупти...

Таз врана черна, моята душа е...
Обичам те, за теб сърцето ми тупти...
И знаеш ли... на теб единственно,
това сърце принадлежи!

***

Свързани произведения

Комментарии

Предложения