Ти беше ми приятел – тъй смятах аз

И тази мисъл моя живота ми крепеше,

И сутрините ми осмисляше - кафето вече не горчеше...

Но призрачният свят на миналото, събуден с жезълът вълшебен

И стоварен върху мене със силата огромна на твоята наука

Кристализира постепенно и после пръсна се на хиляди парченца,

И разпиля се, изгуби своя смисъл, намерен току-що...

Свободен се събудих аз – кафето пак горчеше,

Животът ми – окаян, ме чакаше на прага –

със фас в уста

и поглед нагъл на хлапак бездомен...

Не беше леко...това – да си свободен...за първи път -

Юмруци стиснал, в изнемога, очите в ярост заблестели

Гръдта трепери във тревога – аз исках да крещя до изнемога,

Да чупя, да обиждам,

подобно демон побеснял да полетя в небето, на възбога,

по нивите, от зърно натежали, светкавици да хвърлям...

Но защо?

Дали защото тъй се ражда всеки – с мъка, с крясък, с вой...

Живот пореден аз сега живея: и знам –

приятел ти не си ми бил, не си и днес,

ти просто асистира и искаш да вървиш –

прошу и сбогом!

mageni (Мариана Папазикова)

2006-11-19T22:06:56+02:00

Свободата носи най-тежките вериги...нали...Ние сме това,което сами избираме...Но това е само илюзия...Представи си само -колко е тъжно да постигнеш мечтите си...
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2006-09-26T03:54:15+03:00

Силен стих на можещ!
ria (Гергана Иванова)

2006-09-14T10:16:25+03:00

Хубаво е човек да бъде свободен...но не за дълго. Аз също скоро се разочаровах от мои приятели от години... Кой е виновен? Те или аз, че не съм ги преценила?
zlati_ival (Златка Вълкова)

2006-09-10T21:10:32+03:00

Колко ярост се е събрала в този стих. Всяко зло е за добро.