11 авг. 2006 г., 13:40

* * * 

  Поэзия
584 0 2
нямам нужда от преструвки
искам истината да боли,
с болката аз вече свикнах,
неотменен спътник,
като сянка тя зад мен върви
наивно,по детски ликувам
при всяка твоя малка усмивка,
а дали наистина не сънувам,
или ти винаги се усмихваш?
някакси мъчно я караме
и при всяка раздяла се чудя,
докога ли ще изкараме? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Предложения
: ??:??