* * *

11 сент. 2006 г., 13:34

Поэзия

578 0 0

Небето сякаш пада
и ме обгръща с индиго...
Греховете изгарят на синя клада,
непорочното боли непоносимо
Нощите стават студени,
само греховете топлят...
Те са вечни и нетленни,
от пепелта на индигови клади
отново ще възкръснат
със пияна сила
спомен за задръжки да отблъснат...
Аз в синьото съм се свила ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Предложения