kaziyka (Мирослава Грозданова)
100 348
7 июл. 2007 г., 13:10

* * * 

  Поэзия
597 0 3

Вятърът,
разкъсал розовите облаци,
разпръсква техните
остатъци
във волно синьо.
(Не исках да повярвам 
на  поличби...)

Пострадах,

че поличба е дъжда.

Някой вижда ли

в мокрото

дъгата по смисъл?

През лятото живеят хора...

влюбено.

На мен вятърът

праща своите повеи,

довяващи глупаво

размазана цветна мелодия

в платното на...

неук художник.

(Друг, освен мен,

плаче ли?...)

Кавичките изядоха
значението на "любовта".
Художникът, невиждащо...
рисува.
(Не само аз съм сама.)
Злобни са -
удавени в красотата
розови облаци.
Обичам вятъра,
отвяващ и гняв, и смирение,
и, носейки бурята,
даряващ спасение.
Все още не вярвам
в поличби и
търся смисъл...
в синьо пред бури.
Художникът рисува
отживелици
и минало от нямо кино,
а аз се боря
с настоящия,
насъщен гняв
по нещо...
константно отминало,
но зная -
художникът е сляп.

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??