Нека споделим страхът за утрешния ден.

Страшничко е за този дето не го е изпитал.

Муха бръмна в главата, а после замина.

Замина си и тайно ми кимна.

Защо ли пак говорим за утре?

Нали утре е по-добро от днес!

Писука писалка, скрибуца молив.

Защо ли? За к^,во е туй всичкото?

Не знам. Просто рима зашари отвред!

Не, простете, нахална съм.

Не, щото не съм поетеса.

Но в този живот аз несретница,

просто обръщам се, за да видя:

обещания празни, надежди глухи

и също израждам се, за да пиша това,

което ми скимне!